В този роман на носителя на Нобеловата награда за литература, датчанина Карл Гелеруп, на преден план излиза мотивът за пагубната сила на страстната любов. Сюжетът е съсредоточен върху вътрешния емоционален свят на двама влюбени. Харалд Фенгер е безкористен и романтичен датски студент, следващ в Дрезден. По време на почивката си в малко китно селце той се запознава с красивата Мина. Нейната страстна душевност и интелектуална извисеност веднага го завладяват. Това поставя началото на една дълбока и всеобхватна любов. И въпреки че двамата млади започват да кроят щастливи планове за съвместното си бъдеще, над тях непрестанно тегне сянката на мрачното минало на Мина. Нейната първа любов е оставила незаличим отпечатък върху душата и спомените й. Травми са й причинили тежкото детство и болката от безразличието на собствения й баща. Романът е едно изследване на женската психология и природа. Любовта е представена не просто като чувство, а като отражение на вътрешната същност, съзнание и дори морал. Затова тя може както да извиси до най-чистия идеал, така и да срине човешкото същество до най-принизените дълбини. Тя може да даде надежда и живот, но и да причини най-жестоката смърт. В романа има автобиографични елементи. Гелеруп има връзка с омъжена жена – Евгения Хойзингер, която се развежда и двамата се оженват. Тя е германка и скоро след това се преместват да живеят в Дрезден, където Гелеруп остава до смъртта си. Започва да пише книгите си на немски език, а след това сам ги превежда на датски. Затова в не по-малка степен творчеството му принадлежи и към германската култура.